Имам една приятелка- Катето, която е ландшафтен архитект. Работи по проекти в сдружение
Див Рошков (тя е един от основателите му) , а също и в един цветарски магазин. За нейният рожден ден реших да й направя цветна престилка, за да й е по-весело докато работи. Досега съм шила много малко неща, едно от които
еко торбичка (подарък за
Papaselia ). Да си призная доста се затрудних.
Първо започнах с търсене на подходящ модел- гледах доста снимки, сайтове за шев и кройка. Накрая просто си скицирах нещо. Беше ми трудно да преценя размерите, защото приятелката ми е малко по-ниска от мен. Но в крайна сметка мерих на себе си.
За избор на плат се спрях основата ми да бъде тъмна- да може да се цапа и да не си личи, а декоративните елементи да са по- цветни. От моите архиви намерих плат за тях, но за основата нямах. Ето защо хванах трамвай номер 4 и се запътих към бул."Христо Ботев". Там има няколко магазинчета за интересни памучни платове. Избрах тъмно синьо.
И така в един неделен ден запретнах ръкави....
Нужните материали- избраните платове, конци, креда, сантиметър (аз използвах и линеал), ножица, топлийки и разбира се шевна машина :)
Първо направих горната част. А после и долната. Направих набор за да стане този ефект при талията. Това се получава когато плата се измине с прав тигел с по-широка стъпка на шева. Прави се без затъкаване в двата края. После се избира един от двата конеца- горен или долен и се издърпва и от двете страни. Така се образуват тези гънки.


След това съединих двете половини. Тъй като горната част се оказа по-широка отколкото очаквах и се отваряше- превърнах дефекта в ефект. Направих две плохички. На горната снимка вляво. Така се прибра плата, а и стана по-ефектно. Имаше още един дефект- презрамката се оказа по-дълга и тъй като вече беше зашита и много време и нерви щеше да отнеме да я разшия и коригирам. Затова прегънах презрамката в двата края и я приших, така хем намалих дължината й, хем я направих по-здраво захваната. После трябваше на направя колана и така да прикрия тигелите на съединяването. Това може би беше най-трудната част от цялата престилка. Събраха се доста тигели. За съжаление не съм снимала този момент.
Най- накрая направих и две джобчета, за да стане престилката още по-радостна и практична.
Ето и финалния момент:
Малко снимки и с
картичката: